Зачеркнах и поредния изминал ден от календара си. Изпитите все повече наближаваха, а личният ми живот ставаше все по-голяма каша. Това беше момента, в който си признавам, че не знаех какво искам, но знаех, че искам само да приключи. Опитвах се да се съсредоточа върху дебелия учебник с хиляди въпроси, които трябва да назубриш, а ума ми беше съвсем другаде. „Защо трябва да ходя на работа?”, „Защо хората, които искам не ме търсят?”, „Защо е толкова горещо в София?”, „Господи, защо не съм на плаж?”, „Искам да избягам….!”.

Телефонът ми звънна поканиха ме да отида на поход. Отказах. Не знам защо, но все пак отказах. Това е от моментите, които чакаш дълго, а след това просто отхвърляш и то само, защото искаш да прекараш времето си друг. А и бях на работа – перфектното оправдание ! Отворих отново учебника – макроикономика, БВП и бла, бла бла.Не издържам !

Телефонът ми отново звънна. Беше приятелката ми. Попита ме какво мисля за новото момче, с което излиза, какво ще правя днес и ми сподели, че от два часа учи без да спре. Поне някой споделя съдбата ми на объркана жена през лятото. Рожденият ми ден беше минал скоро, а една година ужасно бързо. Стоях в квартирата, за която плащахме безбожни пари, опитвах се да завърша образованието си и да реша какво искам да правя с живота си. А исках да избягам !

И се замислих. Кога за последно бях щастлива? Вчера, онзи ден, преди седмица или миналата година.Не можах да си отговоря. Бях благодарна за всичко, което имам. За приятелите ми и страхотното ми семейство, за възможностите, които получавам, за успехите, а дори и за загубите.Може би това беше щастие…или пък не. Но в този момент се чувствах нещастна, съобразявах се с мнението на хората и с чуждото щастие, бях объркана, а топката в корема ми все повече нарастваше. Чуждото щастие не правеше мен щастлива.. тогава защо просто не променях нещо ? Знаех, че и това ще мине, също както минаваха дните преди изпитите ми.

Наскоро някой ми беше казал да управлявам съдбата си или някой друг ще го направи. Същото е и с щастието – когато искаш то идва, а в останалите случаи само бягаш от него. Аз избирам да съм щастлива, защото все пак всичко минава. А ако искаш да бъдеш щастлив – бъди ! Единственият, който решава какво да се случи си ти, а животът е кратък.. нали? Запазих файла и отворих учебника. Щастието е някъде там.. просто трябва да го намеря.