Представям си човека като заключена кутия. Често отвън различна – цветна, мрачна или искряща. Кутия с няколко катинара и различни ключове. Една красива отвън, друга отвътре. Кутии, разпръснати на длъж и шир, до които на пръв погле...

Морето аз от теб обичам и винаги в любов ще му се вричам,
но мразя го, когато отнема нещо мое много свято.

Дълго време я нямаше. Появяваше се моментно, на сила и защото често хората питаха защо не е там. Всички бяха свикнали да е там- непринудена, естествена и някак детска. Месеци наред обаче нея я нямаше. Беше тъмно, мрачно, тъжно. Сякаш зи...

Сълзите. Мисля си как отново съм ги провокирала докато избърсвам поредната такава от лицето си. Защо са там? От радост, от ярост или от мъка? Може би нещо по средата. От радост, че съм една крачка по-напред към мечтите ми, от ярост, че ...

Приятелите. Помагат, разбират, извисяват те, ядосват се, тръпнат, емоционални са, ликуват, избухват, търпят, ежат се. И всичко това за теб. Приятелите – онези, които остават, тръгват си, но се връщат. Обичат, признават и разчитат....