Блогът на Василена
Постинги в блога
25.06.2017 18:04 -
Твърде лично
Представям си човека като заключена кутия. Често отвън различна – цветна, мрачна или искряща. Кутия с няколко катинара и различни ключове. Една красива отвън, друга отвътре. Кутии, разпръснати на длъж и шир, до които на пръв погле...
01.06.2017 14:45 -
Любовта му към морето
Морето аз от теб обичам и винаги в любов ще му се вричам,
но мразя го, когато отнема нещо мое много свято.
но мразя го, когато отнема нещо мое много свято.
13.05.2017 20:26 -
Усмивката
Дълго време я нямаше. Появяваше се моментно, на сила и защото често хората питаха защо не е там. Всички бяха свикнали да е там- непринудена, естествена и някак детска. Месеци наред обаче нея я нямаше. Беше тъмно, мрачно, тъжно. Сякаш зи...
28.04.2017 12:40 -
Сълзите
Сълзите. Мисля си как отново съм ги провокирала докато избърсвам поредната такава от лицето си. Защо са там? От радост, от ярост или от мъка? Може би нещо по средата. От радост, че съм една крачка по-напред към мечтите ми, от ярост, че ...
05.04.2017 21:38 -
Приятелите
Приятелите. Помагат, разбират, извисяват те, ядосват се, тръпнат, емоционални са, ликуват, избухват, търпят, ежат се. И всичко това за теб. Приятелите – онези, които остават, тръгват си, но се връщат. Обичат, признават и разчитат....
25.01.2017 23:33 -
Спри, огледай се, тръгни
Бях първа в колоната. Хората пресичаха пред очите ми. Някой бяха сами, заровили погледи в земята, бягащи от студа, потънали в мислите си. Други предпазливо се оглеждаха. Толкова много хора бяха пострадали от злополуки, че дори и зеленат...
27.09.2016 10:57 -
Провинциалист
През целия ми живот съм пътувала доста. Обиколила съм малки и големи градове в България и доста страни по света. От всяко пътуване досега съм взела нещо, което ме е обогатило и променило. И не, това не е магнитче, което да ми напомня за...
26.09.2016 09:33 -
Агресия
Живеем в различни времена. Бързи, напрегнати и безмилостни. Времена, в които всеки мисли само за себе си. Времена, в които съдим другия за всичко и търсим грешките в друг, но не и в себе си. Днес е практика да продадеш себе си и душата ...
29.05.2016 12:46 -
Щастието е някъде там
Зачеркнах и поредния изминал ден от календара си. Изпитите все повече наближаваха, а личният ми живот ставаше все по-голяма каша. Това беше момента, в който си признавам, че не знаех какво искам, но знаех, че искам само да приключи. Опит...
13.04.2016 10:01 -
Светлината в живота ни
Лампата светна. Лицата ни се озариха, но ние продължавахме да мълчим. От толкова много време не я бях виждала и мислих, че сънувам. Беше бяла, с червено червило и тъмни пронизващи очи. Дори и не потръпна. Аз се усмихнах леко и попитах за...
07.01.2016 00:33 -
Подхлъзнах се. За малко да падна. Оцелях.
Отново се подхлъзнах. За малко да падна. Оцелях. Питам се колко още ще продължи ?! До кога…. Скъпите ботуши от естествена кожа, произведени в Турция, пропускаха влага над вълнените стелки, които „топлиха” краката ми. ...
29.12.2015 22:55 -
Новогодишна объркана изповед на една жена
В онзи ден беше необичайно тихо, мрачно, а в душата ми стоеше една топка, която и до сега си е още там. Годината беше към своя край, хубавите дни също. Не е истина как привличаме именно това, за което мислим, но не признаваме. Всеки път ...
Търсене
За този блог
Гласове: 17